Доходите на Русия от износ на водород могат да надхвърлят сегашните й приходи от продажба на въглеводороди, смятат експерти на "Известия".

По нареждане на президента Владимир Путин до 1 юни 2022 г. вицепремиерът Александър Новак, външният министър Сергей Лавров и шефът на "Газпром" Алексей Милер трябва да представят доклад за възможностите Русия да доставя водород за Европа, посочва вестникът, цитиран от БТА. 

Енергийната стратегия на Русия предвижда водородните доставки на Русия за чужбина да нараснат до 2035 г. на 2 милиона тона годишно. Според енергийното министерство, Москва се стреми до 2030 г. да заеме 20 на сто от световния пазар на водород, а към 2050 г. да изнася от 7,9 милиона до 33,4 милиона тона.

По изчисления на Кремъл, до 2030 г. доставките на руски водород в Европа могат да достигнат най-малко 20-30 милиарда долара. Дотогава ЕС смята да увеличи пазара на водород на 10 милиона тона годишно, а половината от този обем ще трябва да идва от внос, посочва Анатолий Чубайс, специален президентски представител за връзки с международни организации по устойчивото развитие.

С оглед максималните възможности на Русия, доходите й от износ на водород може да надхвърлят в бъдеще и 200 милиарда долара годишно, докато сегашните й приходи от износ на въглеводороди са едва 150 милиарда за 2020 г., отбелязва експертът Екатерина Косарева.

В момента Русия изнася почти 20 на сто от произвеждания в страната водород, или над 1 милион тона за година. Горивото на бъдещето се доставя във вид на водородсъдържащи продукти - амоняк и метанол, разказва специалистът Владислав Карасевич.

"Тръбата зове", гласи заглавието на материала. Единственият разумен начин Москва да транспортира водород за Европа са тръбопроводите. Ако става дума за Германия, за целта най-напред вероятно ще се използват газопроводите "Северен поток", прогнозира финансистът Валерий Андрианов.

По думите му, днешните технологии по принцип дават възможност в тръбопроводния газ да се добавя произволно количество водород. Според научни данни, ще е оптимално добавките да възлизат на около 5 процента. 

При пълно натоварване на "Северните потоци" това ще позволи Германия да получава към 220 000 тона водород годишно.

Експертите обаче говорят за сериозни рискове, засягащи инфраструктурата, и за проблеми от гледна точка на икономическите изгоди, подчертава Алексей Гривач, зам.-шеф на руския Фонд за национална енергийна сигурност.

Трябва да се проучи например какви ще са разходите за преоборудване на компресорните станции с цел да работят с водород. Освен това транспортирането на водород навън чрез "Северните потоци" или други газопроводи ще застраши изпълнението на сегашните дългосрочни договори, предвиждащи определено качество на доставяния газ. И за Русия днес може би ще е по-изгодно да продава ресурсите си от екологично чист природен газ, обяснява Екатерина Косарева.